Иван Костов

Иван Йорданов Костов

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 в София. Родителите му са Йордан Генков (р. 1923) и Поликсена Димитрова.

През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") - София. Бил е работник в Слаботоковия завод - София и аеролог в Института по хидрология и метеорология - София. През май 1970 кандидатства в конкурса на БГА Балкан за летци/авиодиспечери (15/15 души)и след проведените юни-юли медицински прегледи и психотехнически тестове от 600 кандидати се класира за летец. Заминава в края на август за гр. Кременчук (Украйна), където е летателното училище КЛУГА (сега - Кременчугский летный колледж) и учи месец и половина. Напуска след получено известие, че е приет в резервите във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ София . Бил е началник "Планов отдел" в Завода за преработка на хартия - гара Искър, София.

През 1974 г. се дипломира във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност политикономия, а през 1981 — в Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси“. Защитава във ВИИ през 1983 дисертация на тема „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера“ за научна степен кандидат на икономическите науки (сега: доктор по икономика).

През 1974г. работи като началник на плановия отдел в ДСО „Вторични суровини“.

В периода 1974–1982 г. е асистент във ВИИ (днес Университет за национално и световно стопанство).Във Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (преименуван през 1995 на Технически университет - София) постъпва през 1979 г. като старши асистент в Катедра „Политическа икономия“ на Центъра по идеологически дисциплини. Става главен асистент (1981) и доцент (1992) в Катедра „Теория на пазарното стопанство“ на Стопанския факултет.

Във връзка с назначаването му за старши асистент за Костов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърля икономическите схващания на Тодор Живков. В проверката на доносите, извършена от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“.Костов много активно е разработван от ДС за възгледите му за пазарната икономика, определени като антикомунистически.

Основни области на научна и преподавателска дейност: политическа икономия, факторен и клъстърен анализ в икономическите изследвания, сравнителни изследвания на икономическото развитие, динамични модели в икономиката. Автор на научни публикации и монографии. До 1989 работи като научен консултант на НИИ по прогнозиране на социално-икономическото развитие на България. Участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет.

През декември 2008 е удостоен с първият "Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела" на Български червен кръст.

Иван Костов е член на „Интернет общество - България“ от 2 март 2001г.

Министър председател:

През 1997 г., след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлация, правителството на Българската социалистическа партия (БСП) с министър-председател Жан Виденов пада от власт две години преди края на мандата си. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) — коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България.

Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989, който остава на поста пълен четиригодишен мандат. Правителството на Иван Костов стабилизира финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна,повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.

Във външната си политика правителството продължава линията за членство в Европейския съюз. През декември 1999 България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999, по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.

По време на неговото управление, в Либия са задържани шест български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца със СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява по БТВ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Започва съдебен процес срещу тях, придобил особена популярност в последвалите години поради издадените смъртни присъди. По повод вече предявените обвинения за заразяване със СПИН към петте сестри и лекаря, в публичното пространство се тиражира фразата на Костов за медиците: „Ами ако са виновни?!“. По-късно Костов и правителството търпят критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали. Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999. През февруари 2002 г. Народният съд на Либия прекратява делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. През следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.

По време на своето управление, Костов получава прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпроси.

На 2 март 2001 г. по време на среща с представители на световната Интернет общност обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз. Решението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета Сакскобургготски — Милен Велчев.

Следуправленски период:

На проведените парламентарни избори в България през юни 2001 ОДС получава около 18% от гласовете. Победител е създаденото 2 месеца по-рано Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Иван Костов подава оставка като председател на СДС.

След загубата на изборите, Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му през периода е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС. През 2003 г. в интервю за bTV Костов отрича това и обяснява мълчанието си с умора от 4-годишното управление.[13] Единственото си публично изказване в този период Костов прави на XIII Национална конференция на СДС. В него той заявява, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарича българите „народ в кавички“.

През 2004 г. Иван Костов напуска СДС поради несъгласие с новото ръководство, начело с Надежда Михайлова и оглавява новосъздадената партия Демократи за силна България (ДСБ).

Преди Изборите за Европейски парламент през 2009 ДСБ и СДС сключват съюз и Иван Костов става съпредседател на новосъздадената коалиция от партии Синята коалиция, заедно с Мартин Димитров.

Аферата Сапио:

На 24 март 1992 г. Костов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на България подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 милиона долара.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации.

През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио“ е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.

Иван Костов е обект на критики и по скандала с Фондация Демокрация. Той започва през 2003г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикация на руския бизнесмен Майкъл Чорни във вестник Труд (вестник, който се държи от Тошо Тошев, таен агент на бившата Държавна Сигурност). В нея изгоненият от България Майкъл Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 година, малко преди парламентарните избори го е изнудвал за пари.

Семейно положение:

Иван Костов е женен за Елена Григорова (р. 16 юли 1949). Двамата се запознават през 1967 година в Слаботоковия завод - София. Иван и Елена са венчани през 1974 г в Драгалевски манастир. Имат две дъщери - Яна и Мина, кръстени също в Драгалевския манастир. Имат и двама внука - Иван и Виктор.